Една рисунка – хиляди детски спомени

Днес ще ви върнем няколко години назад във времето. В часа по изобразително изкуство, когато учителят поиска да нарисуваме дома си. Спомнете си как винаги започвахте с квадрат и триъгълник за покрив. А как цветята в двора винаги изглеждаха големи почти колкото дърветата до тях. И слънцето незнайно защо винаги рисувахме в ъгъла на листа.

Виждайки тази рисунка в един прекрасен ден на една улица в София, нямаше как да не изпитаме носталгия по едно далечно време – толкова отдавна, че сякаш е било в друг живот. Когато играехме толкова много навън, че забравяхме да се приберем навреме за вечеря и мама ни викаше през прозореца. Криеница, дама, детективи, народна топка – всичко, което ни трябваше за един щастлив ден, че даже и повече. Когато въображението не беше ограничено от никакви рамки, a пъстрите цветове в детските ни умове се превръщаха в рисунки с тебешира или боичките.

Понякога, когато пораснем запазваме една част от тази пъстрота. Друг път, с течение на дните, забравяме полека. В един най-обичаен ден се появява една невинна детска рисунка и тя е достатъчна да оцвети преобладаващата сивота, която трайно се е заселила в ума ни, без да искаме и да подозираме.

Родният дом е символът на детството, затова и го виждаме навсякъде, където отминалото детство напомня за себе си. Носещо чувство на топлина, уют и сладки спомени, при които сме добре дошли да се върнем винаги, когато поискаме. А вие спомнихте ли си как рисувахте родния дом като малки? 🙂